ТВОРЧЕСТВО
Неочаквана печалба
Съчинение-разказ по картини
Една вечер влюбеният котарак решава да направи серенада на своята любима котка.Той се качва на покрива със старата си китара и с висок глас запява.
Неочаквано по прозорците наизкачат сърдити съседи.Те се мъчат да изгонят котарака, като го замярат кой с обувки, кой с пантофи.Сгушвайки своята любима под лапата си той гледа учуден.
Обиден на съседите за провалената изненада, решава да събере всичко, с което са замярани в един чувал.
Хрумва му да направи сергия и да продаде обувките, пантофите и ботушите.Неочаквано за него той изкарва добра печалба и купува подарък на любимата си.
Далия
Необикновен търговец
Съчинение-разказ по картини
Една звездна нощ котаракът Рижко решава да направи серенада на своята любима-котката Писанка.Под лунната светлина той пъргаво се покатерва на покрива, където тя го очаква с нетърпение.Котаракът засвирва и запява романтична песен, а котката го гледа влюбено.
Среднощните звуци събуждат съседите, които разгневени започват да хвърлят по котките обувки, пантофи и ботуши.
Писанка и Рижко намират един разплетен панер и го пълнят със събраните обувки.Котаракът е очуден, че за кратко време напълват панера.
Рано сутринта котаракът Рижко тръгва към града, защото му хрумва идеята да отвори сергия.Той подрежда обувките, пантофите и ботушите върху сергията, като им слага цени.
Така необикновенния търговец изнася серенада на любимата си и открива лесен начин да спечели пари.
Надежда
Разпродажба
Съчинение-разказ по картини
Един ден рижавият котарак Том поканил пухкавата бяла Лора на среща през нощта, върху покрива, под ярките звезди на нощното небе.Той искал да свири на любимата си.За тази цел първо трябвало да си намери инструмент. След като си намерил, той започнал да свири песента, която Лора харесва.
Но ядосаните съседи не се съгласили с това и започнали да хвърлят чехлите и обувките си по Том и Лора.Двете котки се възползвали от тази ситуация и събрали обувките и чехлите в един здрав чувал.
След това Том направил разпродажба на меки и шарени обувки, за да спечели пари и да купи хубав подарък на Лора, за да бъдат щастливи заедно.
Йордан
ПЪРВОКЛАСНИЧКА
Първокласничка съм аз
уча,пиша и чета на глас.
Буквичките пиша ей така
с молив и писалка на листа.
Искам да порасна аз голяма
като татко,като мама.
Да обичам своята родина
и учителката си любима!
Надежда
ПЪТЕШЕСТВИЕ
Съчинение по преживяване
През един пролетен ден с моето семейство и наши приятели тръгнахме за село Свещари.Вълнувахме се.Отивахме да видим тракийските гробници.Аз, моите приятели Поля, Мартин, Мария и Деница се радвахме.
Вече бяхме пристигнали.Екскурзоводката ни разведе и ни показа какви неща са използвали траките като копия.Разказа ни, че погребвали владетелите си с колесници в гробници.
Минахме две гробници и отидохме в трета.Там видяхме една змия, която помислихме за мъртва, но се оказа, че е заспала.Ние се уплашихме, но въпреки това не показвахме страха си.Аз си помислих „Олеле, каква змия, ами ако ме ухапе?”Родителите ни бяха много смели и ни успокоиха.
В гробниците много ни хареса.Прибрахме се радостни и много доволни у дома.
Ах, какво е хубаво да ходиш на пътешествие!
Яница
СЛУЧКА В ГОРАТА
Съчинение по преживяване
Миналото лято бях на гости на баба и дядо на село.Там беше и моята братовчедка Теди.С нея много си играехме и помагахме на бабини.
Един ден като станахме сутринта, дядо каза, че ще ходим за гъби в гората.Докато той впрягаше коня в каруцата, ние бързичко се приготвихме и тръгнахме.
Като стигнахме в гората,дядо спря каруцата на една поляна и разпрегна коня.Завърза го там да пасе трева и тръгнахме за гъби.
Но вместо гъби намерихме една малка сърничка, която не можеше да върви, защото си беше наранила крачето.Взехме сърничката с нас у дома и я лекувахме.
Когато сърничката започна да се изправя на крака, дядо каза, че вече е време тя да се върне там, откъдето е дошла.
На другия ден отидохме в гората на същото място, където я намерихме и я пуснахме.На среща си видяхме една сърна, която сякаш търсеше малкото си.
Ние бяхме свикнали с малката сърничка и ни беше много мъчно, че трябва да се разделим с нея, но в същото време много се зарадвахме, че тя намери своята майка.
Този миг беше неописуем!Дълго време ще си спомням с радост това преживяване.
Далия
ЕДНО ДЪЛГО ПЪТУВАНЕ
Съчинение по преживяване
В началото на лятната ваканция, госпожата от танците ни каза, че ще пътуваме в чужбина.За нас, децата, които не сме излизали далеч,беше вълнуващо и малко плашещо.Държавата Сърбия ми се видя много далеч.
След много репетиции и подготовки, дойде и денят на заминаването.Беше ме страх, защото за първи път отивам далеч без мама, тати и бати.Сбогувах се с мама и се качих в автобуса.Всичко по пътя ми беше интересно.Минахме през София и стигнахме границата.Починахме си и след проверка на документите продължихме пътуването си към град Крушевац.
Там ни чакаха семействата, при които щяхме да живеем.Разпределиха ни и аз и моята приятелка тръгнахме със семейството към тяхната къща.Останах изумена от къщата и стаята, в която ни настаниха.Беше върховно!Къщата беше голяма, а под стаите на първия етаж имаха ресторант, в който се хранехме.
Всеки ден участвахме в концерти и се разхождахме в града и покрайнините. Водиха ни и на басейн. Дните минаха бързо и трябваше да се прибираме в България. Не ми се тръгваше. Беше ми хубаво и приятно. Там имат красива природа, беше чисто, нямаха и боклуци както при нас. Но уви! Тръгнахме си. С каката си взехме сбогом. Пътуването ми се видя дълго, защото исках да разкажа за преживяванията и впечатленията си. В автобуса беше забавно.
Прибрахме се благополучно. Разбрах едно- че от нашата родина и от града, в който живея няма нищо по – хубаво. Спомените ще си ми останат завинаги.
Мариана
СЛУЧКА НА СЕЛО
Съчинение по преживяване
Един хубав летен ден решихме цялото семейство да отидем на село, където имаме пчелин. Рано сутринта тръгнахме с колата. Пътуването беше приятно, защото слушахме музика и се шегувахме четиримата- мама, татко, аз и батко.
След около час пристигнахме в село. Баща ми си сложи булото и отиде да преглежда пчелите в кошерите, а майка ми да почиства цветната градинка от плевели. Ние с брат ми хукнахме да играем. От съседния двор се чуваше лай, кукуригане на петел и тропот на магарешка каруца, минаваща по пътя. По обяд стана горещо и ние се скрихме под сянката на ореха. Изведнъж чухме непознат шум от струпаните наблизо съчки. Ние с батко много се изплашихме и аз завиках за помощ. Родителите ни дойдоха веднага и успяха да видят змията, която се пъхна в дървата. Тати ни успокои като каза, че змията не е отровна, а полезна. Това било малък смок, който се храни с мишки. След като се успокоихме продължихме играта.
Късно следобед тръгнахме към града радостни, че сме прекарали един хубав ден сред природата.
Надежда
Излет на реката
Съчинение по преживяване
Един ден през лятото мама и татко ми казаха, че ще ходим на излет край реката до село Иванча.Бяха се уговорили с наши роднини и приятели да отидем заедно.С нас бяха и техните деца.Купихме си храна и напитки, взехме барбекю и тръгнахме.
Когато пристигнахме беше вече много горещо, затова се разположихме на хубава сянка.Всички деца взехме въдиците и тръгнахме с бащите си да ловим риба.Набързо хванахме няколко малки рибки.
По едно време, както държах въдицата, се подхлъзнах на един мокър камък и цопнах с дрехите във водата.Добре, че не беше дълбоко.Всички ми се смяха.На мен също ми беше забавно.
А след малко моят чичо извади от реката огромен рак.Аз също се престраших да го взема в ръка, като внимавах да не ме ощипе.
В края на деня, след много веселие и игри си тръгнахме уморени и доволни.
Виктор
Моят рожден ден
Съчинение по преживяване
Когато имах рожден ден аз поканих много деца и празнувахме в едно заведение.С родителите ми поръчахме сок, сандвичи и други различни неща.Там беше хубаво!
Децата започнаха да идват.Всяко носеше подаръци.Всички бяха мили с мен.Играхме си на различни неща – на криеница, на развален телефон. Бяхме весели и щастливи.Когато донесоха тортата всички се разкрещяха от радост.Тя беше хубава, с цветя и красиви фигурки.Радвахме се и се веселихме.Разказвахме си случки и приказки.Всичко беше просто невероятно красиво и вълнуващо!
Докато си играехме на криеница, едно от децата стоеше на масата само.Аз отидох да го попитам защо стои само, а то ми каза, че е тъжно, защото не ми е донесло подарък.Казах му, че не искам подарък, а да се забавлява.След малко то ми каза, че му е минало и започна да играе с нас.
Прибрах се вкъщи и отворих подаръците.Те бяха много красиви!
Ивана